Formula 1 - Отбори

Go down

Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:07

Макларън - Мерцедес



База на отбора: Уокинг (Великобритания)
Адрес:
McLaren International Ltd.
McLaren Technology Centre
Chertsey Road
Woking GU21 5JY
United Kingdom
Структура на тима:
Пилоти:
- Люис Хамилтън
- Хейки Ковалайнен
Тест-пилоти:
- Педро де ла Роса
- Гари Пафет
Шеф на отбора: Мартин Уитмарш
Спортен директор на Мерцедес-Бенц: Норберт Хауг
Генерален мениджър: Дейв Раян
Технически директор: Пади Лоу
Шеф дизайнер: Пат Фрай
Шеф на отдел "Аеродинамика": Саймън Лейси
Шеф на отдел "Двигатели": Ола Калинус
Шеф на отдел "Механика": Джон Сътън
Проджект мениджър: отново Пат Фрай
Състезателен инженер на Люис Хамилтън: Фил Прю
Състезателен инженер на Хейки Ковалайнен: Марк Слайд
Акционери и собственици: Мансур Ойех, Рон Денис




Шаси: MP4-24 - карбон направен от Макларън Дължина: 4625 мм База: 3150 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Макларън/Кони Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Akebono Масло: Mobil 1 Гориво: Mobil 1 Джанти: Enkei Гуми: Бриджстоун

Двигател: Мерцедес-Бенц V8 FO 108W - 90 градуса, 2400 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 1966 г. Гран при на Монако (Монте Карло)
Участия: 648
Победи: 162
Първа победа: Гран при на Белгия (Спа) - Брус Макларън (09.06.1968 г.)
Най-добро класиране в Гран при: 1
Подиуми: 431
Пол-позишъни: 141
Първи пол-позишън: Гран при на Канада (Моспорт парк) - Питър Ревсън (19.09.1972 г.)




Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 136
Титли при пилотите: 12
Титли при конструкторите: 8
Най-добро крайно класиране в първенството: 1
Световни шампиони със 156 точки (1998)
Световни шампиони със 139 точки (1991)
Световни шампиони със 121 точки (1990)
Световни шампиони със 141 точки (1989)
Световни шампиони със 199 точки (1988)
Световни шампиони с 90 точки (1985)
Световни шампиони със 144 точки (1984)
Световни шампиони със 73 точки (1974)
Точки: 3303,5
Първа точка/и: 6-то място в Гран при на Великобритания (Брандс Хеч) - Брус Макларън (16.07.1966 г.) - 1 точка
Бюджет: 220 милиона долара
Служители: 950 (700 през 2007 г.)
Официален уеб сайт:
www.mclaren.com



Основателят на отбора Макларън - Брус Mакларън (снимка 1), е роден на 30 август 1937 година в Оуклънд, Нова Зеландия. Той започва да се състезава в родината си в средата на 50-те години, а през 1958 година се включва във Формула 2 в Европа. В следващата година следва дебютът му във Формула 1 в тима на Купър, като в края на сезона вече редовно печели точки за своя тим, а в последното състезание дори взима първата си победа. През 1960 година се състезава заедно с Джак Брабъм, а след като Брабъм напуска отбора, той се превръща в негов лидер. Следват няколко по-слаби сезона, след което Макларън се решава да основе свой собствен отбор. Така той създава своя тим Брус Макларън Мотор Рейсинг и започва да прави свои автомобили.

Първият болид за Формула 1 е разработен през 1966 година с помощта на инженера Робин Хърд в първата година на налагането на 3-литровите двигатели във Формула 1. Използваните от тима на Макларън двигатели обаче са не толкова мощните Форд V8 и Serenissima V8. Първата си точка отборът печели в същата година в състезанието за Гран при на Великобритания, когато тимът завършва на шесто място. Разработеният от Хърд M7, който използва двигател Форд Косуърт DFV пък печели „Състезанието на шампионите" и по този начин и първата победа за Макларън. През 1968 година Макларън убеждава своя приятел и световен шампион Денис Хълм да се присъедини към него и двамата се борят за титлата във Формула 1. В крайна сметка обаче тя става притежание на Греъм Хил. Двамата се състезават и в сериите CanAm, където имат доста по-голям успех, но при трагичен инцидент по време на тестове в Гудууд Брус Макларън загива през 1970 година.

Отборът му обаче продължава да се развива и въпреки че М7 e много добър, новият болид М23 прави Макларън наистина известни във Формула 1. С него през 1973 година Денис Хълм и Питър Ревсън печелят три състезания, а година по-късно тимът печели титлата при конструкторите, след като Емерсон Фитипалди се включва към отбора. Титлата обаче не може да бъде защитена, защото през следващата година Ники Лауда я печели за Ферари. През 1976 година Фитипалди напуска отбора и е заменен от Джеймс Хънт (снимка 2), който след един драматичен сезон печели титлата на пистата „Фуджи" с едва една точка преднина. Титлата при конструкторите обаче остава за Ферари. През 1977 година Хънт печели три нови победи с Макларън, но отборът започва да изостава от конкурентите си.

Успехът се връща през 1984 година, когато шефът на тима Теди Майер продава част от отбора на Рон Денис, като впоследствие той заедно с дизайнера Джон Барнард създават една от класиките във Формула 1 - MP4, първата кола с карбонов монокок. През 1983 година отборът се справя много трудно в борбата срещу новите турбо мотори, но дебютът на новия Макларън-TAG е многообещаващ. През 1984 година Денис привлича Ален Прост, а след завръщането на Ники Лауда през 1982 година тимът разполага с нужния потенциал. В първата си съвместна година Прост и Лауда доминират, като Прост печели седем победи, Лауда - пет, като накрая на сезона триумфира с титлата с половин точка пред съотборника си. През следващия сезон Прост е на върха, като печели при пилотите и носи на Макларън титлата при конструкторите, а през 1986 година отново Прост триумфира с титлата.




През 1988 година Макларън събира в отбора си Ален Прост и Аертон Сена (снимка 3), които се състезават с новия MP4/4, с мотори на Хонда. Тимът доминира през този сезон, като печели 15 от общо 16 състезания. Сена печели титлата, Макларън е убедително на първо място при конструкторите, а с следващата година Прост е на върха, докато Макларън отново печели при конструкторите. Отношенията между двамата съотборници обаче не са особено добри и в края на годината Прост преминава във Ферари. В следващите две години Сена и Макларън печелят шампионските титли, но през 1992 година Хонда се оттегля от отбора и той започва да се състезава с двигатели на Форд. През 1993 година Сена печели още пет победи, преди да премине в Уилямс.

През 1994 година Макларън използва мотори на Пежо, като следва катастрофален сезон без победи, а от следващата година започва дългосрочно партньорство с Мерцедес. Следващите две години обаче остават без особени успехи, като едва през 1997 година Дейвид Култард носи на Макларън победа - в Австралия. Шотландецът триумфира и в Италия, а при финала на сезона в Херес първата си победа взима и Мика Хакинен.

През 1998 година Макларън отново е доминиращият отбор, като от самото начало на сезона Хакинен и Култард се представят най-силно и печелят пет от първите шест състезания. Ферари и Михаел Шумахер се борят до края, но в крайна сметка Макларън се справя и печели титлата и при конструкторите, и при пилотите. Сезон 1999 години е белязан от непостоянство, като въпреки че Мика Хакинен печели втора поредна титла, Ферари триумфира в подреждането при конструкторите.

От 2000 година започва доминацията на Ферари, а Макларън трябва да се бори с ненадеждността на своя болид. Култард печели второ място в Бразилия, но впоследствие е дисквалифициран. Въпреки че Култард прави всичко възможно да се бори със Шумахер през 2001 година, в крайна сметка трябва да се задоволи с второто място при пилотите. След разочароващия сезон Мика Хакинен обявява, че през 2002 година няма да се състезава във Формула 1 и е заменен от сънародника си Кими Райконен.

През следващата година тимът пада с още едно място в класирането при конструкторите и остава трети след Ферари и Уилямс. През 2003 година Райконен и Култард са принудени да се състезават с модифицирана версия на MP4/17, тъй като новата кола не е готова до началото на сезона. Въпреки проблемите Райконен се нарежда на второ място при пилотите, а Макларън остава трети при конструкторите.

През първата половина на 2004 година Макларън се представя слабо, но в края на сезона нещата се обръщат и тимът отново е сред най-бързите на пистата, като Райконен печели състезанието за Гран При на Белгия. Сезон 2005, в който в тима е привлечен и Хуан Пабло Монтоя, започва бавно за Макларън, но след състезанието на "Имола" отборът е в състояние да се бори за победата. На "Имола" Райконен получава повреда в автомобила, но печели следващите две състезания - в Испания и Монте Карло. Отново заради технически повреди финландецът отпада на "Нюрбургринг", след като води в последната обиколка, но се завръща с победа още на следващото състезание - в Канада.

Междувременно Райконен страда от многото повреди в двигателя по време на тренировки, като във Франция, Великобритания и Италия е принуден да стартира 10 места по-назад по тази причина. В Германия пък отпада с нова повреда в двигателя, след като е начело на колоната. Силни победи в Унгария, Турция, Белгия и Япония обаче му носят второто място при пилотите. Макларън губи титлата при конструкторите срещу Рено с девет точки.

Преди началото на сезон 2006 Макларън губи дизайнера си Ейдриън Нюи, който отива в тима на Ред Бул и въпреки че тестовете са многообещаващи, за първи път от едно десетилетие насам Макларън остава без победа в шампионата. Райконен редовно влиза в тройката и завършва сезона на пето място при пилотите. Хуан-Пабло Монтоя се представя по-слабо от финландеца и след състезанието за Гран при на САЩ обявява, че се оттегля от Формула 1 и през 2007 година ще се състезава в сериите НАСКАР в Америка. Тимът решава да го замени още в средата на сезона с Педро де ла Роса. Сезона Макларън завършва на трето място при конструкторите.

Сезон 2007 е пълен с емоции и събития за тима на Макларън-Мерцедес. Годината минава под знака на съперничеството на "Сребърните стрели" с Ферари в борбата за титлата, но също така и при все по-увеличаващата се борба вътре в тима мевду двамата пилоти. В лицето на дебютанта Люис Хамилтън отборът открива един блестящ пилот, който впечатлява всички специалисти с деветте си поредни качвания на почетната стълбичка в първите си девет състезания във Формула 1, както и четирите си победи през сезона, което го прави основен фаворит за световната титла до самия край на шампионата. Въпреки първоначално демонстрираното добро отношение между Хамилтън и съотборника му Фернандо Алонсо обаче, конфликтът между двамата се изостря и се превръща в ожесточена борба за титлата. Двукратният световен шампион не отстъпва на младия си съотборник и със също четири победи се очаква двамата да решат съдбата на титлата помежду си в последното състезание за сезона - в Бразилия, там обаче след нещастно стечение на обстоятелствата за "Сребърните стрели" Хамилтън завършва седми, Алонсо - втори, и така титлата остава за Кими Райконен.

Освен отличието при пилотите Макларън губи и това при конструкторите, въпреки че има солидна преднина пред тима на Ферари. През лятото избухва може би най-големият скандал в историята на Формула 1, при което отборът на Макларън е обвинен в промишлен шпионаж. Първоначално ФИА обявява Макларън за виновни, без да наложи санкции, но през септември Световният автомобилен съвет на ФИА отнема всички точки на Макларън и след Гран при на Белгия и двойната победата на Райконен и Маса Ферари са обявени за световни шампиони. Веднага след края на сезона, след серия от разправии и открита неприязън Макларън се разделя с Фернандо Алонсо и неговото място до Люис Хамилтън през 2008 година ще бъде заето от финландеца Хейки Ковалайнен.

През 2008 година към Хамилтън се присъедини бившият вече пилот на Рено Хейки Ковалайнен, като финландецът започна сезона много добре и си осигури първата победа в Унгария. Хамилтън пък бе наказан заради различни инциденти в Канада, Франция, Белгия и се замеси в няколко скандала. Хамилтън от своя страна си осигури пет победи през целия сезон, но битката с пилота на Ферари Фелипе Маса се реши едва в последната обиколка на последното състезание за сезона в Бразилия. Люис успя да задмине в последния завой, Тимо Глок. Така британецът си осигури петото място и шампионската титла. През 2009 година, болидът на Хамилтън ще носи номер 1, а дългогодишният директор на отбора Рон Денис отстъпи позицията си на Мартин Уитмарш.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:35; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:08

Ферари



База на отбора: Маранело (Италия)
Адрес:
Ferrari SpA.
Via Ascari 55-57
I-41053 Maranello
Italia
Tel: +39 0536 94 93 62
Fax: +39 0536 94 94 39
Структура на тима:
Пилоти:
- Кими Райконен
- Фелипе Маса
Тест-пилоти:
- Лука Бадоер
- Марк Жене
Шеф на отбора: Стефано Доменикали
Технически директор: Алдо Коста
Оперативен директор: Марио Алмондо
Шеф дизайнер: Никола Томбазис
Шеф на отдел "Аеродинамика": Джон Илей, Марко де Лука
Шеф на отдел "Двигатели": Жил Симон
Шеф на отдел "Развитие на болида": Симоне Реста
Шеф на отдел "Състезателна динамика": Марко Файнело
Генерален мениджър: Лука Балдисери
Състезателен инженер на Фелипе Маса: Роб Смедли
Състезателен инженер на Кими Райконен: Андреа Стела
Президент: Лука ди Монтедземоло
Консултанти: Михаел Шумахер, Рори Бърни




Шаси: F60 - карбон направен от Ферари Дължина: 4740 мм База: 3225 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Sachs Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Brembo Carbon Масло: Shell Гориво: Shell Джанти: BBS Гуми: Бриджстоун

Двигател: Ferrari V8 056 - 90 градуса, 2398 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 21.05.1950 г. Гран при на Монако (Монте Карло)
Участия: 778
Победи: 209
Първа победа: Гран при на Великобритания (Силвърстоун) – Хосе-Фройлан Гонзалес (14.07.1951 г.)
Най-добро класиране в Гран при: 1
Подиуми: 622
Пол-позишъни: 203
Първи пол-позишън: Гран при на Великобритания (Силвърстоун) – Хосе-Фройлан Гонзалес (14.07.1951 г.)



Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 218
Титли при пилотите: 15
Титли при конструкторите: 16
Най-добро крайно класиране в първенството: 1

Световни шампиони с 172 точки (2008)

Световни шампиони с 208 точки (2007)
Световни шампиони с 262 точки (2004)
Световни шампиони с 158 точки (2003)
Световни шампиони с 221 точки (2002)
Световни шампиони с 179 точки (2001)
Световни шампиони с 170 точки (2000)
Световни шампиони с 128 точки (1999)
Световни шампиони с 89 точки (1983)
Световни шампиони с 74 точки (1982)
Световни шампиони с 113 точки (1979)
Световни шампиони с 95 точки (1977)
Световни шампиони с 83 точки (1976)
Световни шампиони с 73 точки (1975)
Световни шампиони с 45 точки (1964)
Световни шампиони с 40 точки (1961)
Точки: 3976,5
Първа точка/и: 2-ро място в Гран при на Монако (Монте Карло) - Алберто Аскари (21.05.1950 г.) – 3 точки
Бюджет: 220 милиона долара
Служители: 900
Официален уеб сайт:
www.ferrariworld.com



Ферари съществува още преди времето на Формула 1 и когато надпреварата започва от 1950 година тимът на Енцо Ферари е водещата сила в него. В първата си година във Формула 1 Ферари не постига успехи, но през 1951 година Алберто Аскари и Хосе Фройлан Гонзалес се борят срещу Алфа Ромео и Аскари губи за малко в последното състезание срещу Хуан-Мануел Фанджо. През 1952 и 1953 година, Аскари доминира в надпреварата. След въвеждането на 2,5-литровите двигатели обаче, Ферари отстъпва на Мазерати и Ланчия. През 1955 година италианският отбор изпреварва Ланчия и в следващата година Фанджо печели три победи с D50 и по този начин стига до своята четвърта титла. През 1957 година той преминава в Мазерати и без него Ферари не успява да постигне нито една победа.

През 1958 година Ферари пуска новия си болид – Tipol 146, който е кръстен “Дино” – на името на сина на Енцо Ферари, и той дава нов тласък на тима, като в края на годината Майк Хауторн печели титлата за “Скудерията”. През следващите две години доминира тимът на Купър, но през 1961 година Ферари се завръща на върха. Тогава обаче Волфганг фон Трипс претърпява инцидент по време на състезанието за Гран при на Италия и загива. Фил Хил, другият пилот на тима, впоследствие печели титлата.

Следващият, който печели титлата с Ферари, е Джон Съртис през 1964 година. През 1966 година са въведени 3-литровите двигатели и Ферари отново има проблеми. Този път италианският тим се бори да настигне Косуърт DFV, който се появява през 1967 година. В следващите осем години Ферари остава най-често в средата на класирането, като се изключат частичния успех на Джеки Икс и победата на Клей Регацони в Италия през 1970 година.

През 1974 година към тима се включва бързият, но още неопитен Ники Лауда и въпреки че в първата си година отстъпва на Емерсон Фитипалди с Макларън, през 1975 година Лауда грабва титлата. Той е на път да го направи и през следващия сезон, но му попречва ужасяващият инцидент, който преживява на пистата “Нюрбургринг”. Губи титлата само за една точка от Джеймс Хънт. През 1977 година Лауда обаче още веднъж печели титлата с Ферари. Две години по-късно Джоди Шектер е следващият шампион с Ферари, след като побеждава в борбата за титлата съотборника си Жил Вилньов. През следващта година Вилньов печели впечатляващи победи на Монако и Ярама, но съдбата отново нанася удар на Ферари, след като Вилньов загива в инцидент по време на тренировка. Дидие Пирони се контузва на “Хокенхайм”, след като е водач в класирането при пилотите. Въпреки че в тази и следващата година Ферари печели титлата при конструкторите, на върха при пилотите е състезател от друг отбор.

През 1985 година Микеле Алборето отново е конкурентоспособен, но през 1988 година идва смъртта на Енцо на 90-годишна възраст. През 1990 година следва ожесточена борба между Ален Прост и Аертон Сена, в която Прост печели пет състезания, в края на сезона обаче не успява да стигне до титлата.

С идването на Михаел Шумахер в тима през 1996 година и с работата на Жан Тод Ферари постепенно се връща сред най-добрите. С пет победи през 1997 година Шумахер е близо до титлата, но в крайна сметка губи борбата срещу Жак Вилньов. През следващата година надеждите за титла отново остават напразни, като Шумахер изпуска шанса си в последното състезание за сезона, когато болидът му не тръгва на старта. През 1999 година Макларън-Мерцедес отново доминира, но Шумахер се опитва да се противопостави. Спира го обаче инцидент по време на Гран при на Великобритания, при който германецът чупи крак и не участва в следващите състезания, като се връща едва за последните два кръга за годината. Съотборникът му Еди Ървайн така и не успява да се пребори с Мика Хакинен, но Ферари печели титлата при конструкторите.




През 2000 година обаче след впечатляващ старт в Австралия в предпоследния кръг Шумахер си осигурява титлата при пилотите, а в следващото състезание Ферари достига до първото място и при конструкторите. През 2001 година “Скудерията” няма конкуренция и Шумахер печели титлата на 13-ото от общо 17 състезания, а Ферари отново триумфира при отборите. 2002 година е дори още по-добра за италианския тим. Шумахер си осигурява титлата още в 11-ото състезание, а в края на сезона германецът и съотборникът му Рубенс Барикело са спечелили 15 от всичките 17 състезания.

Следващият сезон не е толкова убедителен за Ферари, след като Международната автомобилна федерация (ФИА) въвежда нови правила в опита си да ограничи доминацията на “Скудерията”. Борбата за титлата продължава до последното състезание в Япония, но в крайна сметка Шумахер и Ферари отново са на върха. През 2004 година Ферари стига до 15 победи от 18 старта, 29 класирания в тройката и 32 класирания в зоната на точките. Сезонът започва перфектно за Шумахер, след като той заема първото място пред Рубенс Барикело. След това германецът печели в следващите четири състезания, преди победната му серия да бъде спряна след сблъсък с Хуан-Пабло Монтоя в Монако. Шумахер обаче печели следващите седем състезания и добър резултат в последната надпревара би му осигурил титлата. С второто си място зад Кими Райконен Шумахер стига до седмата си световна титла.

След това обаче царуването на Ферари приключва след шест поредни титли при конструкторите и пет поредни титли при пилотите за Шумахер. Шампионът се представя слабо през сезон 2005 и Ферари така и не успява да се бори с Рено и Макларън. Шумахер печели само едно състезание и то точно състезанието, на което отборите, състезаващи се с гуми “Мишлен” отказаха да вземат участие – за Гран при на “САЩ”. В крайна сметка Шумахер остава на трето място при пилотите в генералното класиране.

През 2006 година нещата тръгват по-добре и на “Имола” и на “Нюрбургринг” Шумахер постига две поредни победи. След това стига до успехи на “Индианаполис”, “Маникур” и “Хокенхайм”, с което се включва активно в борбата за титлата. Новият съотборник на германеца – Фелипе Маса, печели първото си състезание в Турция, а Шумахер триумфира на “Монца” и в Китай. Мечтите му за осма титла обаче приключват в Япония, където Пилето получава повреда в двигателя. В последното състезание за сезона Маса печели пред родна публика.

Сезон 2007 минава под диктовката на Ферари и Макларън-Мерцедес в ожесточена борба за върха. Всички очакват сериозно предимство на "Черните кончета" в началото на сезона и то се реализира още в първото състезание за Гран при на Австралия, където Кими Райконен грабва първата си победа за Скудерията. От Макларън обаче отвръщат на удара мигновено и още в Малайзия пилотите на Ферари са избутани от първите две места. Следват две поредни победи на Скудерията в лицето на Фелипе Маса, преди да дойде сушата от три поредни надпревари. Следващата победа на Ферари идва с връщането на кервана в Европа - във Франция в лицето на Кими Райконен, който спечели и на "Силвърстоун", а по-късно Маса триумфира в Турция. Междувременно в разгара на лятото Формула 1 е разтърсена от един от най-сериозните скандали в историята си, след като стана ясно, че от тима на Макларън са имали достъп до секретна информация на Ферари и бяха обвинени в промишлен шпионаж. Първоначално ФИА обявява Макларън за виновни, без да наложи санкции, но през септември Световният автомобилен съвет на ФИА отнема всички точки на Макларън и след Гран при на Белгия и двойната победата на Райконен и Маса, Ферари са обявени за световни шампиони. Сезонът завършва с две победи за "Черните кончета" в Китай и Бразилия, което донася на Кими Райконен и титлата при пилотите.

Отново на върха след титлата на Райконен през 2007 година, Ферари остана непроменен през сезон 2008. Разликата обаче беше в това, че Маса, а не Райконен водеше битката за титлата. Фелипе започна сезона с две неуспешни състезания, но победата му в Бахрейн го изправи отново рамо до рамо с Хамилтън. Победите след това последваха в Турция, Франция, Германия, Белгия и накрая в Бразилия. Маса доминираше и в състезанието в Унгария, но проблем в двигателя го лиши от 10-те точки. После тима провали Фелипе и в Сингапур. Маса спечели повече състезания, но Хамилтън стана шампион само с 1 точка преднина. Райконен от своя страна не направи никакво впечатление през 2008 година и много хора го обвиниха за липса на мотивация. Той взе две победи и финишира в класирането сред пилотите трети. С новия болид F60 малцина се съмняват в шампионските амбиции на Ферари.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:37; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:08

БМВ - Заубер



База на отбора: Мюнхен (Германия)
Адрес:
BMW Sauber F1 Team
Wildbachstr. 9
8340 Hinwil
Switzerland
Структура на тима:
Пилоти:
- Ник Хайдфелд
- Роберт Кубица
Тест-пилоти:
- Кристиян Клийн
Шеф на отбора: д-р Марио Тайсен
Технически директор: Вили Рампф
Шеф дизайнер: Кристоф Цимерман
Шеф на отдел "Аеродинамика": Вилем Тоет
Ръководство Аеродинамика: Сиймус Муларкей
Шеф на отдел "Двигатели": Томас Андор
Ръководство Двигатели: Маркус Дюсман
Технически координатор: Валтер Риед
Шеф на състезателните инженери: Джампауло Далара
Шеф на отдел "Тестове": Оси Ойкариен
Състезателен инженер на Ник Хайдфелд: Джампауло Далара
Състезателен инженер на Роберт Кубица: Антонио Сикуерела
Консултант: Петер Заубер

Генерален мениджър: Беат Цендер




Шаси: F1.09 - карбон направен от БМВ Дължина: 4690 мм База: 3190 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Sachs Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Brembo Carbon Масло: Petronas Гориво: Petronas Джанти: O.Z. Гуми: Бриджстоун

Двигател: BMW V8 P86/0 - 90 градуса, 2400 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 12.03.2006 г. Гран при на Бахрейн (Сахир)
Участия: 53
Победи: 1
Първа победа: Гран при на Канада (Жил Вилньов) - Роберт Кубица (08.06.2008 г.)
Най-добро класиране в Гран при: 1
Подиуми: 15
Пол-позишъни: 1
Първи пол-позишън: Гран при на Бахрейн (Сахир) - Роберт Кубица (06.04.2008 г.)





Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 2
Титли при пилотите: 0
Титли при конструкторите: 0
Най-добро крайно класиране в първенството: 2 място с 101 точки (2007)
Точки: 272
Първа точка/и: 7-мо място в Гран при на Малайзия (Сепанг) - Ник Хайдфелд (19.03.2006 г.) - 2 точки
Бюджет: 200 милиона долара
Служители: 670
Официален уеб сайт:
www.bmw-sauber-f1.com

БМВ-Заубер започна сезон 2006 година със собствен тим, след като изкупи швейцарския отбор Заубер Петронас. Преди това БМВ работеше в тясно сътрудничество с Уилямс, на който предоставяше двигателите си, като под името БМВ-Уилямс отборът постига десет победи в рамките на пет години. След закупуването на Заубер Петронас новият тим привлича при себе си Ник Хайдфелд от Уилямс, а Жак Вилньов запазва договора, който има със Заубер. Марио Тайсен продължава да отговаря за спортните състезания в БМВ, като отборът прави сериозни инвестиции, за да сформира високо квалифициран екип от инженери, ръководен от Вили Рампф.

Рампф работи в БМВ-ЮАР и когато е поканен на първото състезание на Петер Заубер във Формула 1 през 1993 година, той се възползва от възможността и се присъединява към екипа. През 1997 година се връща в БМВ, за да ръководи приготовленията около Рали “Париж-Дакар”. Десет години по-късно той е отново в Заубер в качеството си на технически директор и когато БМВ купува отбора той поема работата по изготвянето на болида за новия сезон.

За новия тим годината протича срванително добре, като равносметката е 36 точки и пето място в класирането при конструкторите. Сезонът започва добре, като Вилньов и Хайдфелд изглеждат еднакво силни. Двамата редовно влизат в зоната на точките в състезанията си, но състезанието за Гран при на Германия се оказва последното за Вилньов в отбора. Възниква конфликт между него и ръководството заради инцидент в първата обиколка, който изхвърля и него, и съотборника му Хайдфелд от състезанието.

На негово място започва да се състезава тест-пилотът Роберт Кубица, което пък праща неизвестният дотогава пилот от Формула 3 Себастиян Фетел на мястото на Кубица като тест-пилот. Фетел впечатлява с добри времена на петъчните тренировки, а Кубица разкрива възможността да се превърне в една от звездите на Формула 1 в бъдеще.

Хайдфелд печели трето място в Унгария, но повече коментари предизвиква първото влизане в тройката на Кубица на “Монца” още в третото му състезание. А ако тимът не беше допуснал грешка при избора на гумите му в Китай, Кубица със сигурност щеше да се качи на подиума и на “Сузука”.

През 2007 година БМВ Заубер убедително се утвърждава като третата сила във Формула 1, що се отнася до отборите - след Ферари и Макларън. В крайна сметка обаче германският тим дори стига до второто място при конструкторите, след като Макларън-Мерцедес е наказан с отнемане на всички точки на отбора за сезона. Ник Хайдфелд и Роберт Кубица се държат стабилно зад водещата четворка пиолоти и успяват да вземат точки във всички състезания през сезона. Най-доброто представяне на тима е в Канада, където Хайдфелд се класира на второ място, но то е помрачено от ужасяващия инцидент на съотборника му Кубица, който по чудо се отървава невредим след много тежка катастрофа. Другото влизане на БМВ в призовата тройка е в Унгария, където отново Хайдфелд стига този път до третото място.

Сезон 2008 за отбора на БМВ-Заубер започна повече от добре и Кубица постепенно се наложи като лидер над Хайдфелд. В средата на годината отборът реши да се съсредоточи върху болида си за 2009 година. Междувременно Кубица направи много силен сезон и постигна първата победа за БМВ в Монреал. Роберт в последствие изгуби темпото и от претендент за титлата, остана четвърти с еднакъв брой точки с Кими Райконен. Ник Хайдфелд от своя страна имаше доста проблеми през сезона, но направи достатъчно, за да може отборът му да се класира трети сред конструкторите. След като хвърлиха много време и пари в развитието си, отборът започва сезон 2009 с надеждата пилотите му, да са постоянно на почетната стълбичка.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:37; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:09

Рено



База на отбора: Енстоун (Великобритания)
Адрес:
Renault F1 UK
Whiteways Technical Center Enstone
Chipping Norton
Oxfordshire OX7 4EE
United Kingdom
Структура на тима:
Пилоти:
- Фернандо Алонсо
- Нелсън Пикет - младши
Тест-пилот:
- Ромейн Гросджан
Шеф на отбора: Флавио Бриаторе
Генерален мениджър: Стив Нелсън
Технически директор: Боб Бел
Шеф дизайнер: Тим Деншам
Шеф на отдел "Аеродинамика": Дирк де Биър
Шеф на отдел "Двигатели": Роб Уайт
Ръководител на двигателите: Денис Шеврие
Проджект мениджър V8: Аксел Плейс
Шеф на отдел "Механика": Тони Осгууд
Шеф на състезателните инженери и отговарящ за стратегията: Пат Саймъндс
Състезателен инженер на Фернандо Алонсо: Симон Рене
Състезателен инженер на Нелсън Пикет - младши: Фил Чарлз
Президент: Ален Даса



Шаси: R29 - карбон направен от Рено Дължина: 4800 мм База: 3170 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: RenaultF1 Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Hitco/AP Racing Масло: Total Гориво: Total Джанти: O.Z. Гуми: Бриджстоун

Двигател: Рено V8 RS27 - 90 градуса, 2400 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 16.07.1977 г. Гран при на Великобритания (Силвърстоун)
Участия: 248
Победи: 35
Първа победа: Гран при на Франция (Дижон) - Жан-Пиер Жабуи (01.07.1979 г.)
Най-добро класиране в Гран при: 1
Подиуми: 94
Пол-позишъни: 50
Първи пол-позишън: Гран при на Южна Африка (Киалами) - Рене Арну (03.03.1979 г.)



Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 27
Титли при пилотите: 2
Титли при конструкторите: 2
Най-добро крайно класиране в първенството: 1
Световни шампиони с 206 точки (2006)
Световни шампиони със 191 точки (2005)
Точки: 1056
Първа точка/и: 4-то място в Гран при на САЩ (Уоткинс Глен) - Жан-Пиер Жабуи (01.10.1978 г.) - 3 точки
Бюджет: 170 милиона долара (230 през 2007 г.)
Служители: 560 (800 през 2007 г.)
Официален уеб сайт:
www.renaultf1.com

След като няколко години Рено предоставя двигатели за тима на Бенетон, през 2002 година Рено купува отбора и за първи път от 1985 година създава тим със своето име.

Първото участие на Рено във Формула 1 е през 1977 година (снимка 1), като тогава идва и въвеждането на турбо двигателите. В дебюта си в официално състезание Рено RS01 с Жан-Пиер Жабуи зад волана се нарежда на 21-а позиция на стартовата решетка за състезанието за Гран при на Великобритания. Тимът обаче не успява да стигне до финала, като отпада и в останалите четири надпревари през годината. През 1979 година обаче Жабуи стига до първата победа за Рено с новия RS11 в Дижон, а тимът завършва на шесто място в класирането. През 1980 година идват три нови победи, а след като Ален прост идва в отбора през 1981 година, печели в първата си година две от трите победи на отбора за сезона.

През 1983 година Рено завършва на второ място при конструкторите, а Ален Прост губи борбата за титлата срещу Нелсън Пикет само с две точки. В следващата година Прост преминава в Макларън и за Рено нещата тръгват надолу. След като отборът става пети през 1984 година и седми през 1985 година, Рено вече е участвал в 123 състезания, има 31 пол-позишъна и 15 победи. Когато Рено се оттегля от спорта, още не е спечелил титлата и трябва да чака до 2005 година, за да изпълни тази цел.

През 1989 година Рено се завръща, като доставя двигатели за тима на Уилямс, с който печели много световни титли. По-късно същото се отдава на Рено и в съвместната работа с Бенетон. През 2002 година Рено се завръща като самостоятелен отбор във Формула 1, след като купува Бенетон. Дженсън Бътън остава в тима и се състезава заедно с Ярно Трули. С няколко добри представяния в 17-те състезания Рено стига до четвъртото място при конструкторите. След това шефът на тима Флавио Бриаторе решава да замени Бътън през сезон 2003 с младата испанска звезда Фернандо Алонсо.

През 2003 година Рено отново се класира на четвърто място, а Алонсо печели първата си победа в състезанието за Гран при на Унгария. За следващата година Алонсо и Трули остават в тима, като италианецът печели в състезанието в Монако, а това остава и единствената победа за Рено през този сезон. Трули обаче разваля отношенията си с Бриаторе и още преди края на сезона се състезава за Тойота. Като заместник на италианеца за остатъка от сезона е привлечен Жак Вилньов. Въпреки всичко Рено се придвижва с едно място напред и се нарежда трети при конструкторите.

През сезон 2005 обаче плановете на Бриаторе се изпълняват. С R25 и с Джанкарло Физикела за съотборник, Фернандо Алонсо печели седем победи и си осигурява титлата при пилотите пред Кими Райконен. Освен това Рено побеждава дългогодишните си съперници от Макларън-Мерцедес в борбата при конструкторите .

2006 година започва за Рено с три победи, но борбата за титлата се запазва до последния кръг. Първата половина на сезона за Алонсо е впечатляваща, испанецът печели шест от първите девет състезания. До края на сезона той стига само до една победа, която обаче се оказва изключително важна. В предпоследното състезание – на “Сузука”, Михаел Шумахер получава повреда в двигателя на своето Ферари, а Алонсо стига до победата. Така преди последното състезание в Бразилия Алонсо има 10 точки преднина пред Шумахер и там окончателно си осигурява титлата при пилотите, а Рено отново триумфира при конструкторите.

Сезон 2007 започва много трудно за световните шампиони, останали без лидера си Фернандо Алонсо. В Австралия Фисикела остава пети, като ясно се вижда изоставането от лидерите Ферари и Макларън, както и от тима на БМВ Заубер. Младият заместник на Алонсо Хейки Ковалайнен не успява да се включи веднага на високо ниво в Рено и след първите си две състезания с разочароващите 10-то и 8-то място, финландецът е разкритикуван от шефа на Рено Флавио Бриаторе. В Монако и Канада съответно Фисикела и Ковалайнен стигат до две поредни четвърти места, като постепенно представянето на Ковалайнен започва да се подобрява, за да се стигне до второ място в Япония за младия финландец. След края на сезона от френския тим не предлагат нов договор на Фисикела, а Ковалайнен преминава в тима на Макларън като съотборник на Люис Хамилтън. В Рено след едногодишно отсъствие се завръща двукратният световен шампион Фернандо Алонсо, а негов съотборник ще бъде Нелсън Пикет-младши.


Рено се прегрупира преди старта на сезон 2008 и успя да си върне Фернандо Алонсо след бурния му сезон в Маларън. На мястото на Ковалайнен застана Нелсън Пикет-младши, който направи своя дебют във Формула 1. В ранният етап на година, болидът се оказа доста тромав и проблемен, но във втората половина на шампионската кампания, нещата се промениха. Докато Пикет главно се опитваше да се задържи в първата десетка, съотборникът му Фернандо Алонсо взе две последователни победи - в Сингапур и в Япония. В последните няколко състезания Рено отнесе всички по брой натрупани точки за период от време. При конструкторите, французите се наредиха четвърти. През 2009 година Рено излиза със същия пилотски състав и с големи амбиции.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:39; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:09

Тойота



База на отбора: Кьолн (Германия)
Адрес:
Toyota F1, Toyota Alle 7,
50858 Koln-Marsdorf
Germany
Структура на тима:
Пилоти:
- Ярно Трули
- Тимо Клок
Тест-пилоти:
- Камуи Кобаяши
Шеф на отбора: Тадаши Ямашина
Генерален мениджър: Янс Маркуардт
Технически директор: Паскал Васелон
Шеф на отдел "Аеродинамика": Марк Гилан
Шеф дизайнер: Паскал Васелон
Шеф на отдел "Двигатели": Казуо Такеучи
Шеф на състезателните инженери: Дитър Гас
Състезателен инженер на Ярно Трули: Джанлука Писанело
Състезателен инженер на Тимо Глок: Франческо Ненси
Президент: Джон Хаует

Главен инженер: Дитер Гас



Шаси: TF109 - карбон направен от Тойота Дължина: 4636 мм База: 3220 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Penske/Toyota Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Brembo/Hitco Масло: Esso Гориво: Esso Джанти: BBS Гуми: Бриджстоун

Двигател: Тойота V8 RVX-09 - 90 градуса, 2398 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 2002 Гран при на Австралия (Албърт парк)
Участия: 123
Победи: 0
Първа победа: 0
Най-добро класиране в Гран при: 2
Подиуми: 8
Пол-позишъни: 2

Първи пол-позишън: Гран при на САЩ (Индианаполис) - Ярно Трули (19.06.2005 г.)
(в самото състезание автомобилите на Тойота не взеха участие заради бойкота на техния доставчик на гуми "Мишлен". Тогава в надпреварата участваха едва 6 коли)



Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 1
Титли при пилотите: 0
Титли при конструкторите: 0
Най-добро крайно класиране в първенството: 4 място с 88 точки (2005)
Точки: 219
Първа точка/и: 6-то място в Гран при на Австралия (Албърт парк) - Алън Макниш (03.03.2002г.) - 1 точка
Бюджет: 225 милиона долара (375 през 2007 г.)
Служители: 650
Официален уеб сайт:


Тойота обявява влизането си във Формула 1 през мсец януари 1999 година, кога е представена дългосрочна програма, предвиждаща отборът да се бори за титлата. С решението си да започне от нулата с изграждането на болида и двигателя, Тойота показва желанието си да е сериозна величина във Формула 1. Първият болид на тима е представен на 23 март 2001 година, а след това следват интензивни тестове, правени от Мика Сало и Алан Макниш, които продължават през цялата 2001 година. По време на годината тимът посещава единадесет различни писти, на които тества болида, за да развие по-добре колата и за да заработи тимът като истински отбор.

Макниш и Сало остават в тима през 2002 година и участват в първия сезон на Тойота във Формула 1. Това е година на развитие за Тойота и в крайна сметка отборът остава на последно място в класирането при конструкторите с две точки на сметката си. Още преди края на годината е обявено, че през новия сезон за Тойота ще се състезават Оливие Панис и Кристиано да Мата. Новото дуо носи на отбора си 16 точки, като по този начин Тойота заема осмо място при конструкторите.

2004 година трябва да бъде сезонът, в който да бъде направена голямата крачка към върха, като за тази цел от Рено е привлечен Майк Гаскойн. Въпреки това обаче годината се оказва много тежка и Тойота печели едва девет точки за целия сезон. В средта на годината Да Мата е заменен от тест-пилота Рикардо Зонта, а след това мястото му заема Ярно Трули.

През 2005 година Оливие Панис става тест-пилот на отбора, а Тойота подписва дългосрочни договори с Ралф Шумахер и Трули. Сезонът е една огромна крачка в правилната посока, като болидът е конкурентноспособен още от първото сътезание. Трули се качва три пъти на подиума в първите пет състезания, а Шумахер влиза два пъти в тройката през втората половина на сезона. С 88 точки Тойота се нарежда на четвърто място при конструкторите и записва най-добрия си сезон.

След успешния сезон 2005 следващата година се превръща в разочарование за Тойота, като тимът пада до шесто място при консктрукторите. След третото състезание за сезона Майк Гаскойн напуска, а неговите задължения поемат Лука Марморини и Паскал Васелон. В края на годината Тойота има на сметката си 35 точки, което означава 53 точки по-малко от предишния сезон.

Ярно Трули се представя неубедително през годината, като в първите осем състезания не печели нито една точка. През втората половина на сезона италианецът влиза ня няколко пъти в долната част на зоната на точките. Ралф шумахер е малко по-постоянен и с влизането си в тройката в Австралия записва най-доброто класиране на тима през сезона.



Сезон 2007 не е по-успешен от предишния и трудните моменти за отбора продължават. В края на годината Тойота се нарежда на шесто място в класирането с едва 13 точки на сметката си. През цялата година Ярно Трули и Ралф Шумахер стигат най-много до последните места, носещи точки, макар че във вътрешната битка Трули да е по-убедителен от германеца и печели осем от тринадесетте точки на Тойота. След края на сезона Шумахер не получава предложение за нов договор от тима и през новата година съотборник на Трули ще бъде младият му сънародник Тимо Глок.

Положението на Тойота през 2008 година се подобри, след като Тимо Глок се присъедини към отбора. Японците все още се стремят към първата си победа, но макар и на пето място, прогресът е налице, а зимните тестове показаха и сериозните амбиции на тима. Новият сезон обаче ще е критичен за целия отбор, тъй като Тойота може да последва конкурентите си от Хонда и да напусне Формула 1.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:39; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:10

Торо Росо - Ферари



База на отбора: Фаенца (Италия)
Адрес:
Scuderia Toro Rosso
Via Spallanzani 21
I-48018 Faenza (Ravenna)
Italy
Структура на тима:
Пилоти:
- Себастиян Бурде
- Себастиян Буеми
Тест-пилоти:
-
-
Шеф на отбора: Франц Тост
Генерален мениджър: Джанфранко Фандуци
Технически директор: Джорджо Асканели
Шеф дизайнер: Алекс Хицингер
Шеф на отдел "Аеродинамика": Николо Петруци
Шеф на отдел "Двигатели": Жил Симон
Шеф на отдел "Развитие на болида": Паоло Марабини
Състезателен инженер на Себастиян Бурде: Клаудио Балестри
Състезателен инженер на Себастиан Буеми: Рикардо Адами
Собственици: Дитрих Матешиц




Шаси: STR04 - карбон направен от Торо Росо Дължина: 4780 мм База: 3240 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Sachs Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Brembo Carbon Масло: Castrol Гориво: Castrol Джанти: Advanti Гуми: Бриджстоун

Двигател: Ferrari V8 056 - 90 градуса, 2398 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 2006 г. Гран при на Бахрейн (Сахир)
Участия: 53
Победи: 1
Първа победа: Гран при на Италия (Монца) - Себастиян Фетел (14.09.2008 г.)
Най-добро класиране в Гран при: 1
Подиуми: 1
Пол-позишъни: 1
Първи пол-позишън: Гран при на Италия (Монца) - Себастиян Фетел (14.09.2008 г.)




Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 0
Титли при пилотите: 0
Титли при конструкторите: 0
Най-добро крайно класиране в първенството: 6 място с 39 точки (2008)
Точки: 48
Първа точка/и: 8-мо място в Гран при на САЩ (Индианаполис) - Витантонио Лиуци (02.07.2006 г.) - 1 точка
Бюджет: 71 милиона долара
Служители: 175
Официален уеб сайт:
www.scuderiatororosso.com

Торо Росо е собственост на австрийската фирма за енергийни напитки Ред Бул. Бившият пилот във Формула 1 Герхард Бергер се включва в шампионата, като шеф на тима през сезон 2006. Екипът е формиран от това, което остава от някогашния отбор на Минарди. Като собственост на Джанкарло Минарди, а после и на Пол Стодарт, Минарди участва във Формула 1 21 години, като така и не стига до нивото да бъде сбособен да се бори за победи и титли.

Преди състезанието за Гран при на Белгия през 2005 година Ред Бул обявява, че ще купи отбора на Минарди и фактически започва работата си с него от 1 ноември същата година. За спортен директор е привлечен Франц Тост от БМВ, а междувременно става ясно, че базата на тима остава в Италия и той ще се състезава независимо от отбора на Ред Бул Рейсинг.

За пилоти са привлечени американецът Скот Спийд и бившият шампион във Формула 3000 Витантонио Лиуци, докато Нийл Яни поема ролята на тест-пилот. В първия си сезон отборът се представя доста солидно, като в края на сезона дори се представя по-силно от Ред Бул. Липсата на опит на двамата пилоти води до някои неприятни грешки, които костват на отбора доста, но Лиуци и Спийд също се представят добре. В Австралия Спийд е на път да вземе първата точка за Торо Росо, но губи осмата си позиция, тъй като е изпреварил Дейвид Култард при жълти флагове. Първата точка обаче идва в състезанието за Гран При на САЩ, където Лиуци завършва на осмо място. Тази точка се оказва достатъчна, за да изпрати тима на осмо място в класирането при конструкторите в края на сезона.

2007 година е нова крачка напред за отбора на Торо Росо, който печели 9 точки през сезона и по този начин си осигурява седмото място в генералното класира при пилотите. Тимът започва годината с Витантонио Лиуци и Скот Спийд, но след Гран при на Европа американецът, който до този момент няма нито една точка в актива си, е освободен и заменен от младия германец Себастиан Фетел. За седем състезания за Торо Росо пък Фетел взима шест точки, пет от които с впечатляващото си четвърто място в надпреварата за Гран при на Китай. Отново в Китай Лиуци също постига най-доброто си класиране за сезона и с шестото си място взима трите точки, с които завършва годината. През новия сезон мястото на Лиуци ще бъде заето от Себастиан Бурде.


Младият Фетел остана в отбора на Торо Росо и през 2008 година, но съотборник вече му беше Себастиен Бурде. Германецът не направи нищо запомнящо се в първата фаза на сезона, но след Монте Карло прогресът бе налице. Звездният момент дойде на "Монца", където Фетел спечели първото място. Освен това той успя да вземе точки в още 8 състезания и завърши с 35 точки в личният си актив. Бурде от своя страна не се справи толкова добре. Той обаче отбеляза 4 точки в помощ на отбора си. Фетел вече кара за Ред Бул и неговото място за Себастиен Буеми.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:40; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:12

Ред Бул - Рено



База на отбора: Милтон Кийнс (Великобритания)
Адрес:
Red Bull Racing Ltd.
Bradbourne Drive
Tilbrook, Milton Keynes MK 14 8BJ
United Kingdom
Структура на тима:
Пилоти:
- Марк Уебър
- Себастиян Фетел
Тест-пилоти:
-
-
Шеф на отбора: Кристиян Хорнер
Генерален мениджър: Джонатан Уейтли
Технически директор: Джеф Уилис
Главен дизайнер: Ейдриън Нюи
Шеф дизайнер: Роб Маршал
Шеф на отдел "Аеродинамика": Питър Продромоу
Шеф на отдел "Двигатели": Роб Уайт
Шеф на отдел "Развитие на болида": Андрю Грийн
Спортен директор Ред Бул: Хелмут Марко
Ръководство аеродинамика: Бен Агатангелу
Шеф на състезателните: Пол Монаган
Състезателен инженер на Себастиян Фетел: Джуилауме Рококуелин
Състезателен инженер на Марк Уебър: Киарон Пилбийм
Собственик: Дитрих Матешиц



Шаси: RB4 - карбон направен от Ред Бул Дължина: 4780 мм База: 3240 мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Red Bull F1 Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Brembo Масло: Total Гориво: Total Джанти: O.Z. Гуми: Бриджстоун

Двигател: Рено V8 RS27 - 90 градуса, 2400 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 2005 г. Гран при на Австралия (Албърт парк)
Участия: 72
Победи: 0
Първа победа: 0
Най-добро класиране в Гран при: 3
Подиуми: 3
Пол-позишъни: 0
Първи пол-позишън: 0





Най-добра стартова позиция: 2
Най-бързи обиколки: 0
Титли при пилотите: 0
Титли при конструкторите: 0
Най-добро крайно класиране в първенството: 5 място с 24 точки (2007)
Точки: 103
Първа точка/и: 7-мо място в Гран при на Австралия (Албърт парк) - Дейвид Култард (06.03.2005г.) - 2 точки
Бюджет: 120 милиона долара (155 през 2007 г.)
Служители: 530
Официален уеб сайт:
www.redbullracing.com

През 2004 година идва краят на една ера, когато Форд обявява, че се оттегля от Формула 1 и Ред Бул купува тима Ягуар Рейсинг. Бързо е изградена нова вътрешна структура, като шеф на отбора става Кристиан Хорнер, а Гюнтер Щайнер, който беше част и от Ягуар, се включва с екипа, работещ по дизайна. За пилоти за привлечени опитният Дейвид Култард, както Кристиан Клийн и Витантонио Лиуци. Болидът RB1 принципно е същият, каквата е колата на Ягуар от 2004 година. С привличането на Марк Смит в техническия екип обаче Ред Бул Косуърт успява да се превърне в една от изненадите на сезона.

Култард започва годината доста добре и още в Мелбърн стига до четвъртото място, което е последвано от още пет състезания, в които шотландецът печели точки, само през първата половина от сезона. Тимът завършва годината с 24 точки, което го изпраща пред отборите на Заубер, Джордан и Минарди в класирането при конструкторите.

Клийн участва във всички състезания, с изключение на четири, и във втория си сезон във Формула 1 печели девет точки. В останалите четири надпревари Лиуци получава шанс за изява и печели единствената си точка в състезанието за Гран при на Сан Марино.

Междувременно става ясно, че от 2006 година Ред Бул ще се състезава с двигатели на Ферари, към тима се присъединява Ейдриън Нюи от Макларън-Мерцедес. Щайнер пък напуска Формула 1 и започва работа върху проектите на Ред Бул в сериите НАСКАР. Култард и Клийн остават в тима за 2006 година, а ролята на тест-пилот е поета от Робърт Доорнбос.

Началото на новата година обаче е крачка назад за Ред Бул. Болидът се оказва неконкурентноспособен и в течение на сезона тимът решава да се откаже от работата си по него и да се съсредоточи върхо новата кола за 2007 година. Резултатите са разочароващи. Тимът е само с една точка в актива си до състезаниетов Монако, където Култард успява да стигне до третото място. След това обаче следват само още три влизания в зоната на точките. Във втория болид Клийн взима само две точки, преди да влезе в конфликт с ръководството на отбора и да бъде освободен. В последните три състезания на негово място участва Робърт Доорнбос, чието най-добро постижение обаче е едно дванадесето място. Със 16 точки на сметката си Ред Бул остава на седмо място при конструкторите. През 2007 година съотборник на Дейвид Култард ще бъде Марк Уебър, като ще бъдат използвани двигатели на световния шампион Рено.

Тимът на Ред Бул е от тези, които правят крачка напред в развитието си в сравнение с 2006 година. С Дейвид Култард и Марк Уебър през сезон 2007 Ред Бул се изкачва с две места в класирането при конструкторите и завършва годината на пето място в 24 точки в актива си. Годината започва трудно за Ред Бул, като отборът не успява да спечели точка в първите си три състезания и едва в Испания Култард със своето пето място носи първи точки за тима. Най-успешното състезание за сезона е Гран при на Европа, където Уебър се класира на трето място, а Култард остава пети.


Наемането на бившия технически директор на Хонда Джеф Уилис, даде сила на отбора в сферата на дизайна, но липсваше постоянство, което силно си пролича през 2008 година. Уебър постоянно бележеше точки в началото на кампанията, но темпото му бе задминато от Рено, Тойота и малкият брат Торо Росо. Отборът завърши седми в крайното класиране, като далеч по-бедният дублиращ отбор на Торо Росо го задмина в класирането. Сега Себастиан Фетел идва на мястото на оттеглилият се ветеран Дейвид Култард. С Уебър и Фетел, се очакват много по-добри резултати през сезон 2009.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:41; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:13

Уилямс - Тойота




База на отбора: Гроув (Великобритания)
Адрес:
Williams GP Engineering
Grove, Wantage
Oxfordshire OX12 0DQ
United Kingdom
Структура на тима:
Пилоти:
- Нико Розберг
- Казуки Накаджима
Тест-пилоти:
- Нико Хюлкенберг
-
Шеф на отбора: Сър Франк Уилямс
Технически координатор: Патрик Хед
Изпълнителен директор: Адам Пер
Генерален мениджър: Тим Нютън
Технически директор: Сам Майкъл
Шеф дизайнер: Ед Ууд
Шеф на отдел "Аеродинамика": Джон Томлинсън
Шеф на отдел "Двигатели": Казуо Такеучи
Шеф на отдел "Механика": Мат Морис
Шеф на отдел "Качество": Джон Ръсел
Шеф на състезателните инженери: Род Нелсън
Състезателен инженер на Нико Розберг: Тони Роср
Състезателен инженер на Казуки Накаджима: Хеви Пужола





Шаси: FW31 - карбон направен от Уилямс Дължина: 4800 мм База: 3100мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: WilliamsF1 Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Carbone Масло: Castrol Гориво: Castrol Джанти: Rays Гуми: Бриджстоун

Двигател: Тойота V8 RVX-09 - 90 градуса, 2398 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 1969 г. Гран при на Испания (Монтюич)
Участия: 596
Победи: 113
Първа победа: Гран при на Великобритания (Силвърстоун) - Клей Регацони (14.07.1979 г.)
Най-добро класиране в Гран при: 1
Подиуми: 296
Пол-позишъни: 125
Първи пол-позишън: Гран при на Великобритания (Силвърстоун) - Алън Джоунс (14.07.1979 г.)




Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 129
Титли при пилотите: 7
Титли при конструкторите: 9
Най-добро крайно класиране в първенството: 1
Световни шампиони със 123 точки (1997)
Световни шампиони със 175 точки (1996)
Световни шампиони със 118 точки (1994)
Световни шампиони със 168 точки (1993)
Световни шампиони със 164 точки (1992)
Световни шампиони със 137 точки (1987)
Световни шампиони с 141 точки (1986)
Световни шампиони с 95 точки (1981)
Световни шампиони със 120 точки (1990)
Точки: 2565,5
Първа точка/и: 2-ро място в Гран при на Германия (Нюрбургринг) - Жак Лафит (03.08.1975 г.) - 6 точки
Бюджет: 90 милиона долара (105 през 2007 г.)
Служители: 520
Официален уеб сайт:
www.williamsf1.com

След кратка кариера като пилот и механик Франк Уилямс решава да участва във Формула 1 със собствен тим и през 1966 година основава отбора Франк Уилямс Рейсинг Карс. В болид на Брабъм през 1969 година за новия тим се състезава Пиер Кураж. През 1970 година обаче Кураж загива след трагичен инцидент на състезанието за Гран при на Холандия и Уилямс е разбит. В следващите години той има сериозни финансови проблеми и за отбора му се състезават най-различни пилоти. През 1976 година започва да работи с Валтер Волф, но след редица недоразумения между ввамата Франк Уилямс решава да основе заедно с Патрик Хед отбора Уилямс.

Докато Уилямс търси евентуални спонсори на отбора в Саудитска Арабия разработеният от Хед FW06 позволява на Алън Джоунс да запише някои впечатляващи представяния през 1978 година. Първата победа в състезание за Гран при във Ф1 идва през 1979 година, когато Клей Регацони печели на "Силвърстоун", а до края на сезона Алън Джоунс преодължава да се представя убедително.

През 1980 година съотборник на Джоунс става Карлос Ройтеман, а през същия сезон Джоунс печели титлата при пилотите, а Уилямс завоюва първото място при конструкторите. Следващата година тимът отново е световен шампион, Джоунс обаче е изместен от върха от Нелсън Пикет и се оттегля след края на сезона. Започва навлизането на турбо-двигателите, но през 1982 година Кеке Розберг успява да вземе световната титла с двигателя Форд Косуърт, който използва Уилямс. Отборът обаче отстъпва мястото си на върха на Ферари. Сключена е сделка с Хонда за доставка на двигатели и през 1986 година Уилямс отново печели титлата. Трофеят при пилотите обаче отива у Ален Прост, тъй като заради проблем с гумите Найджъл Менсъл отпада от състезанието в Аделаида 18 обиколки преди края.

През 1987 година Нелсън Пикет и Найджъл Менсъл се състезават за Уилямс, като отборът печели титлата при конструкторите, а Пикет - тази при пилотите. През следващата година обаче бразилецът отива в Лотус, а освен световния шампион Уилямс губи и моторите на Хонда, което не предвещава добра 1988 година.

Така през 1989 година тимът уговаря сътрудничество с Рено, което прави болидите на Уилямс отново бързи, но сега отборът не разполага и с бързи пилоти. През 1991 година Менсъл се връща след двугодишно пребиваване във Ферари, но заради проблеми с надеждността на колата той губи борбата за титлата срещу Аертон Сена. През следващия сезон обаче той е почти непобедим, печели девет състезания, с което си осигурява титлата при пилотите, а на Уилямс - тази при конструкторите. След спорове около договора му Менсъл отива в сериите Индикар, а неговото място е заето от Ален Прост, който носи на тима още две титли.

Франк Уилямс е първият шеф на отбор, който дава възможност на Аертон Сена да прави тестове във Формула 1 в средата на 80-те години и иска да привлече младия талант максимално бързо. В крайна сметка Сена подписва договор с Уилямс едва през 1994 година, но още в третото си състезание за отбора на пистата „Имола" легендарният бразилец намира смъртта си. Дейвид Култард става от тест-пилот основен пилот на Уилямс, като заема мястото на Сена, а Деймън Хил спасява този трагичен сезон, като се бори до последния момент с Михаел Шумахер за титлата. Въпреки че англичанинът губи борната, Уилямс печели титлата при конструкторите.

През 1995 година тимът трябва да се бори срещу Бенетон, които разполагат с невероятните двигатели на Рено и с пилотските умения на Михаел Шумахер. В този сезон Уилямс записва пет побиди, четири от които на Деймън Хил и една на Култард. Сезон 1996 е доста по-добър - Жак Вилньов се включва към отбора и заедно с Хил печели 12 победи. Хил триумфира с титлата при пилотите, Вилньов се нарежда на второ място, а Уилямс е първи при конструкторите. След края на сезона Хил напуска отбора, а мястото му е заето от Хайнц-Харалд Френцен. През тази година Вилньов печели титлата при пилотите и заедно с Френцен помагат на Уилямс да защити трофея си при конструкторите. Това е и последната титла на Уилямс до днес.

Редица проблеми провалят годините 1998 и 1999 за тима, след като Рено напуска Формула 1, а Макларън започва да доминира в надпреварата. След края на сезон 1998 Вилньов преминава в новия тим на БАР-Супертек, а Френцен преминава в Джордан. През 1999 година Уилямс привлича Алекс Занарди, а втори пилот става Ралф Шумахер. Занарди обаче има сериозни проблеми при завръщането си във Формула 1 и остава без точка в този сезон. Ралф Шумахер влиза няколко пъти в тройката, но като цяло сезонът е определен като провал.

След като договорът му е разтрогнат, през 2000 година Занарди повече не се състезава за тима. Уилямс решава да се довери на 20-годишния талант Дженсън Бътън. Сезонът протича по-добре в сравнение с предишния, тъй като в лицето на БМВ, Уилямс има нов партньор. В края на годината тимът е на трето място при конструкторите. След края на сезона Бътън преминава в Рено и Уилямс привлича Хуан-Пабло Монтоя, който впечатлява още в първия си сезон във Формула 1. Колумбиецът се бори с някои проблеми в болида, но след няколко пол-позишъна и качвания на подиума Монтоя печели първата си победа и първи успех за БМВ в състезанието за Гран при на Италия. Заедно с Ралф Шумахер двамата печелят четири победи, като накрая Уилямс отново остава трети при конструкторите.

През 2002 година тимът на Сър Франк най-после задминава Макларън-Мерцедес при конструкторите и завършва на второ място. При пилотите пък Монтоя остава трети, а Ралф - четвърти. През следващата година Уилямс запазва същите пилоти и те успяват да скъсят и преднината на Ферари. Въпреки че Уилямс дори води при конструкторите по време на сезона, след финала в Япония тимът трябва да се задоволи с второто място.


През 2004 година Сам Майкъл заема поста на технически директор, а Патрик Хед започва да работи във фабриката на Уилямс. На пистата Монтоя печели последното състезание за сезона, с което приключва една сравнително тежка година. С четири влизания в тройката Уилямс стига до четвъртото място при конструкторите, като остава на 17 точки от третия Рено.

През 2005 година следва пълна смяна на пилотите. Привлечени са Марк Уебър и Ник Хайдфелд, а Антонио Пицоня става тест-пилот. И тази година се оказва тежка, като върхът й е състезанието в Монако, където Хайдфелд се нарежда на второ място пред Марк Уебър. Петото място при конструкторите обаче не е това, на което се е надявал отборът преди началото на сезона.

В средата на годината от БМВ обявяват, че са закупили тима на Заубер, а малко след това става ясно, че е сложен край и на сътрудничеството с Уилямс, както и че тимът на Сър Франк ще разчита на двигателите на Косуърт. За сезон 2006 е привлечен шампионът в GP2 сериите Нико Розберг, а в лицето на Марк Уебър е оставен един по-опитен пилот. Годината обаче е провал за Уилямс, като тимът печели само седем точки и завършва на осмо място в шампионата. При това началото на сезона е многообещаващ, след като Розберг печели две точки още при дебюта си в Бахрейн и записва най-бързата обиколка за състезанието. Уебър пък влиза общо три пъти между най-добрите осем, като междувременно обявява, че от 2007 година ще се състезава за Ред Бул. В последното състезание в тима се връща Патрик Хед, а Сам Майкъл заема мястото му във фабриката на Уилямс.

2007 година се оказва значително по-добра за тима на Уилямс, макар че британците все още нямат никакъв шанс да се борят за челните места в класирането, а освен това са изпреварени от тимовете на БМВ и Рано. След отчайващото осмо място при конструкторите през 2006 година обаче, сега Уилямс завършва годината на четвърто място с 33 точки. Като цяло младият германец Нико Розберг се налага като по-стабилният в изявите си пилот през годината и в крайна сметка завършва сезона със седем точки повече от съотборника си Александер Вурц. На Вурц обаче принадлежи най-доброто класиране на отбора през годината - трето място в състезанието за Гран при на Канада. Австриецът обаче решава да се оттегли от спорта след състезанието в Китай и така на старта в Бразилия застава тест-пилотът на Уилямс Казуки Накажима, който ще се състезава за тима и през новия сезон заедно с Нико Розберг.

През 2008 година в Уилямс дойде Казуки Накаджима. Като оставим второто място на Розберг в Сингапур, 2008 бе пордният лош сезон за отбора. Накаджима бързо привикна и неведнъж се доближаваше до Розберг, но като цяло FW30 не беше болид направен за печелене на състезания. Тимът завърши сезона с 26 точки и осми в класирането.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:42; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:14

Форс Индия - Мерцедес



База на отбора: Силвърстоун
Адрес:
Force India F1, Dadford Road
Silverstone, NN12 8TJ
England
Структура на тима:
Пилоти:
- Адриан Сутил
- Джанкарло Фисикела
Тест-пилоти:
- Витантонио Лиуци
-
Шеф на отбора: Виджай Маля
Технически директор: Джеймс Кий
Шеф дизайнер: Марк Смит
Шеф на отдел "Аеродинамика": Саймън Филипс
Шеф на отдел "Двигатели": Ола Калинус
Състезателен инженер на Адриан Сутил: Джоди Егинтън
Състезателен инженер на Джанкарло Фисикела: Брадли Джоус

Главен мениджър: Анди Стивенсен



Шаси: VJM02 - карбон направен от Форс Индия Дължина: ? мм База: ? мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Force India Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Carbon discs Масло: Liqui Moly Гориво: Total Джанти: BBS Гуми: Бриджстоун

Двигател: Мерцедес-Бенц V8 FO 108W - 90 градуса, 2400 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 2008 г. Гран при на Австралия (Албърт парк)
Участия: 18
Победи: 0
Първа победа: 0
Най-добро класиране в Гран при: 10
Подиуми: 0
Пол-позишъни: 0
Първи пол-позишън: 0



Най-добра стартова позиция: 12
Най-бързи обиколки: 0
Титли при пилотите: 0
Титли при конструкторите: 0
Най-добро крайно класиране в първенството: 10 място с 0 точки (2008)
Точки: 0
Първа точка/и: 0
Бюджет: 80 милиона долара
Служители: 290
Официален уеб сайт:
www.forceindiaf1.com


Въпреки че през тази година отборът на Форс Индия ще запише първия си сезон във формула 1, той се явява наследник на Спайкър, а по този начин и на Мидланд и дори на отбора на Джордан. "Мидланд Груп" купува тима на Джордан точно преди началото на сезон 2005. През 2006 година Мидланд се състезава със свои собствени цветове и с руски лиценз за първи и последен път. За дизайна на новия болид трябва да се погрижи Далара, а в крайна сметка за шеф на отбора е назначен Колин Коулс, Джеймс Кей е техническият директор, а пилотите на Мидланд са Кристиян Алберс и Тиаго Монтейро.


С ограничените си ресурси тимът води истинска битка през първия си сезон във Формула 1. Алберс и Монтейро показват много близки времена, но целта на отбора никога не е влизане в зоната на точките. В Мидланд обаче са амбицирани да победят поне отборите на Торо Росо и Супер Агури. Състезанието за Гран При на Унгария носи и най-добрия резултат на тима, след като Тиаго Монтейро завършва на девето място, а съотборникът му Кристиян Алберс се нарежда непосредствено зад него на десето място. След състезанието за Голямата награда на Италия става ясно, че отборът е продаден на Спайкър, с което се слага край на краткото пребиваване на "Мидланд Груп" във Формула 1. Спайкър използва двигатели на Ферари през 2007 година, а за технически директор на отбора е назначен Майк Гаскойн.

Сезонът обаче не е особено успешен за отбора на Спайкър, който завършва годината с едва една точка на сметката си. Тя е постигната от Витантонио Лиуци в Япония. През октомври 2007 обаче става ясно, че индийският милиардер Вихай Малия е закупил отбора на Спайкър. През 2008 година пилоти на тима ще бъдат опитният Джанкарло Фисикела и младият германец Адриан Сутил.

2008 година бе дебютна за отбора на Виджай Маля. VJM01 бе базиран на колата от миналата година и не бе нито достатъчно бърз, нито достатъчно сигурен, за да може да бележи точки. Звездният миг за целия отбор бе четвъртото място, което Сутил бе заел по време на състезанието в Монако. Тогава обаче Райконен изгуби контрол над своето Ферари и Сутил бе ударен, което го извади от състезанието. Сутил и Фисикела остават и в новия сезон, но техническият директор Майк Гаскойн и отборният директор Колин Коулс бяха уволнени. Освен това, отборът сключи сделка с Макларън-Мерцедес за доставка на двигатели, хидравлики и системата КЕРС за 2009 година.


Последната промяна е направена от n0 3x!s7-Sv0g3 на Нед 20 Сеп 2009, 18:43; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  n0 3x!s7-Sv0g3 on Нед 20 Сеп 2009, 18:15

БраунGP - Мерцедес



База на отбора: Бракли (Великобритания)
Адрес:
Brawn GP F1 Team , Brackley
Northamptonshire NN13 7BD
United Kingdom
Структура на тима:
Пилоти:
- Дженсън Бътън
- Рубенс Барикело
Тест-пилоти:
- Алекс Вурц
-
Шеф на отбора: Рос Браун
Генерален мениджър: Гари Савидж
Технически директор: Ник Фрай
Шеф дизайнер: Йорг Цандер
Шеф на отдел "Аеродинамика": Лои Бигоис
Шеф на отдел "Двигатели": Ола Калинус
Състезателен инженер на Дженсън Бътън: Андрю Шовлин
Състезателен инженер на Рубенс Барикело: Джок Клиър





Шаси: BGP001 - карбон направен от Форс Индия Дължина: 4700 мм База: ? мм Трансмисия: Полуавтоматична - 7 скорости Окаване: Showa Тегло: 605 кг. Охлаждане: Вода/система с масло Спирачки: Alcon Carbon Масло: Eneos Гориво: Eneos Джанти: BBS Гуми: Бриджстоун

Двигател: Мерцедес-Бенц V8 FO 108W - 90 градуса, 2400 куб/см Блок на двигателя: Алуминий Глава на цилиндрите: Алуминий Колянов вал: Стомана

Дебют във Формула 1: 2009 г. Гран при на Австралия (Албърт парк)
Участия: 0
Победи: 0
Първа победа: 0
Най-добро класиране в Гран при: 0
Подиуми: 0
Пол-позишъни: 0
Първи пол-позишън: 0



Най-добра стартова позиция: 1
Най-бързи обиколки: 24
Титли при пилотите: 13
Титли при конструкторите: 3
Най-добро крайно класиране в първенството: 3
Точки: 34
Първа точка/и: 12
Бюджет: 70 милиона долара
Служители: 700
Официален уеб сайт:
www.brawngp.com

Информацията по-долу се отнаса за трансформацията на тима през последните години: Легендарният собственик на тима на Тирел - Кен Тирел продава отбора със своето име през 1997 година на Бритиш Американ Табако. Шеф на тима става Крейг Полък, а Жак Вилньов и Рикардо Зонта са двамата пилоти. Бритиш Американ Рейсинг или тима на БАР застава на старт за първи път през 1999 година, по-късно отборът е изцяло изкупен от Хонда, тъй като тютюневият гигант се оттегля от Формула 1.

Първата състезателна година - 1999, се превръща в разочарование, тъй като BAR 001 не успява да спечели нито една точка. За следващата година Полък сключва сделка с Хонда, които стават доставчици на двигатели за болидите на БАР. Това сътрудничество в течение на времето се оказва толкова важно, че през 2006 година тимът преминава изцяло в ръцете на Хонда. В първата година с Хонда нещата потръгват добре. Вилньов се представя на добро ниво, а и Зонта става все по-силен към края на сезона. Добрите представяния на бразилеца обаче идват малко късно, тъй като БАР вече е намерил негов заместник за 2001 година в лицето на Оливие Панис, като тимът се надява с него и Вилньов да се изкачи в класирането при пилотите. Това обаче не се случва, като БАР дори губи петото си място и остава зад Джордан. Вилньов изразява бързо разочарованието си, като споделя, че въобще не е впечатлен от болида и че трябват драстични подобрения през 2002 година.

Уволнението на неговия приятел и мениджър Крейг Полък малко преди представянето на новия болид обаче поставя под въпрос дългосрочното сътрудничество между Вилньов и тима. Дейвид Ричарс заема мястото на Полък с амбицията да изкачи отбора до върха. Вилньов остава в БАР през 2003 година, който през тази година е единственият тим, използващ мотори на Хонда. В последния сезон от петгодишния си контракт Вилньов има за съотборник Дженсън Бътън и е принуден да признае, че се превръща във втори пилот на отбора. През целия сезон, който започва с няколко по-остри думи между двамата съотборници, Бътън е по-бърз от Вилньов. Така сътрудничеството между Вилньов и БАР идва до неизбежния си край, след като той е освободен неопсредствено преди последното състезание от сезона - в Япония, и е заменен от Такума Сато.

Сезон 2004 става годината, която превръща БАР от средняшки отбор в тим, способен да се бори за титлата. Бътън и Сато печелят 119 точки и пращат тима на второ място при конструкторите. Бътън стига до четири втори места, а на "Индианаполис" Сато за първи път в кариерата си влиза в тройката. Общо отборът се качва 11 пъти на почетната стълбичка и 24 пъти стига до точките.

През 2005 година тима напуска Дейвид Ричардс, като вероятната причина са няколкото публични дебата, които той води с Бътън по повод желанието му да напусне БАР в посока Уилямс. Ричардс успява да задържи Бътън, но самият той е сменен от Ник Фрай. На пистата Бътън и Сато имат доста слаб старт на сезона, като в първите три състезания БАР не печели нито една точка. На "Имола" нещата стават още по-лоши, след като се установява, че болидът на БАР е прекалено лек, тимът е дисквалифициран на състезанието за Гран при на Сан Марино и получава забрана да стартира в следващите две състезания. До десетата надпревара БАР още няма точка на сметката си. Междувременно Хонда вече притежава 45% от отбора, като до края на сезона трябва да стане собственик на 100%. В състезанието за Гран при на Франция Бътън най-после носи точка на отбора, като в оставащите състезания британският пилот продължава да печели точки. Заради слабото представяне на Сато обаче отборът остава на шесто място в класирането при конструкторите.

През 2006 година към тима се присъединява Рубенс Барикело, който заменя преминалия в Супер Агури Такума Сато. Сезонът за Хонда не е впечатляващ, въпреки че победата на Бътън в Унгария показва, че тимът може да се бори и за първото място в състезанията. Барикело има проблеми с привикването към болида през първата половина от сезона, като се оплаква, че RA106 не отговаря на стила му на каране. Бътън печели 1 точки в първите 12 състезания, но последните му шест състезания за сезона му носят 35 точки. През тази година Барикело стига до 30 точки и общо 86 точки Хонда завършва годината на четвърто място при конструкторите.

Сезон 2007 е един от най-слабите за тима в последните години. След силното четвърто място при конструкторите през 2006 година, отборът стартира с големи амбиции сезона, но в края на годината има на сметката си едва шест точки, което му отрежда осмо място при конструкторите. Всичките те са дело на Дженсън Бътън, който печели по една точка в състезанията във Франция и Италия и още четири за петото си място в надпреварата за Гран при на Китай. Другият пилот на Хонда Рубенс Барикело остава без нито една точка и по този начин на последно място в класирането при пилотите.

През 2009 година ставаме свидетели на ново име в стартовата решетка. Това е БраунGP. След като Хонда решиха да се оттеглят от спорта през, директорът Рос Браун взе нещата в свои ръце и изкупи акциите на тима. При това само няколко дни преди последните тестове в Барселона. Новият болид BGP 001 е задвижван от двигател на Мерцедес и е сътворен от нулата след ужасяващата кола на японците RA108. Рубенс Барикело и Дженсън Бътън също са налице в новият формат и са готови да смаят света.




НАДЯВАМ СЕ ДА СЪМ БИЛ ПОЛЕЗЕН,БЛАГОДАРЯ ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ !
avatar
n0 3x!s7-Sv0g3

Брой мнения : 116
Join date : 18.09.2009
Age : 26
Местожителство : Своге/София

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Formula 1 - Отбори

Писане  Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите